1576 – 1800 г. – Село Слатина се споменава в турски данъчни и съдебни документи, а също и в Боянския поменик и Миней, съхраняван в Драгалевския манастир.
1870 – 1871 г. – Васил Левски основава таен революционен комитет в с. Слатина в хана на Стоян Божилов (по разкази на внуците му). Присъствали и Лазо Тонков, Пенко Кележки, Боте Пасков и Митко Шиков.
1872 г. – Построен е с доброволен труд и дарения храмът „Св. Тарапонт“ на мястото, където се предполага, че е умъртвен софийският светец. Надпис в черквата посочва имената на слатинските майстори-строители: Стойко, Тоте, Митар, Андон, Божил, Никола. Иконописец е хаджи Иванчо поп Лазаров от с. Сестримо, авторът на дърворезбата – Митър Стоянов от Слатина. От 1950 черквата е обновена и посветена на „Св. Мина“.
1873 г. – Двайсетина млади мъже от селото са закарани насила в София, за да присъстват на обесването на Васил Левски. Сред тях били Мито Стоянов с жена си, Христо Митов, Стоичко Циганчарски.
1877 г. – По време на Освободителната Руско-турска война жителите на с. Слатина са задължени да работят по укрепването на Слатинския редут. Стоян Божилов, охраняван от Лазо Тонков и Митко Шиков, пали на височината в местността „Бахчите“ сигнални огньове, за да виждат руските войски къде се намира турската охранителна част.
04.01.1878 г. – Руските части са посрещнати в с. Слатина и благословени в църквата „Св. Тарапонт“.
1878 – 1880 г. – Жителите на Слатина изкупуват земеделската земя в землището от турците, които напускат България – близо 10 000 дка. ниви. Обширните пасища и мочурливите места са предпоставка в Слатина да се отглеждат многобройни стада овце и биволи. В София слатинските стопани продават мляко и прочутото биволско масло, а също и зеленчуци и плодове. След Освобождението, когато в София започва усилено да се строи, в Слатина започва да се добива пясък и баластра от Слатинската река и да се продава в града.
1880 г. – В Слатина има 84 къщи и 639 жители. 1896 – 1899 г. – Село Слатина и с. Враждебна са една община.
1899 г. – Слатина е самостоятелна община. 1899 г. – Построена е едноетажна училищна сграда. До тогава занятията се водели в частни къщи. През 1930 г. е построен втори етаж на училището. От 1924 г. се открива прогимназия.
1899 г. – Иван Мърквичка рисува картината си „Задушница“, на която са изобразени старите слатински гробища, под черквата „Св. Тарапонт“.
1903 г. – В Слатина избухва бунт срещу решението на Софийската община част от ливадите на югоизток от селото да се залесят и образуват Борисовата градина. Слатинчаните пасат там стадата си и смятат тази земя за селска мера. На 26 февруари срещу селото е изпратен конен ескадрон. При сблъсъка има убити и ранени. Чак до 1908 г. продължават съдебните спорове.
1905 г. – В Слатина внасят първия метален плуг.
1907 г. – Основана е земеделска дружба. До 1923 г. тя е най-голямата в цялата Софийска околия.
1911 г. – Дончо Шиков построява първата двуетажна къща в Слатина.
1913 г. – Близо до черквата „Св. Тарапонт“ е издигнат паметник на загиналите във войните 1912-1913 г., а след Първата световна война са добавени още имена.
1921 г. – Направен е пътят между Слатина и София (днешната улица „Гео Милев“.
1922 г. – Селото е електрифицирано.
1922 г. – Изработен е първият регулационен план на селото.
1924 г. – Построен е железен мост над Слатинската река.
1931 г. – Слатина, според юбилейния сборник „Българското село“, „има кариери, от които се вади камък за вар и зидария. Има мирови съд, агентура на Б. З. Б. и Б. Н. Б., пощенска станция, кооперация, популярна банка, аптека, амбулатория, 2 основни у-ща, прогимназия, земледелско допълнително училище, църква, читалище, житарски и манифактурни магазини, мелници“. В Дървеница, която тогава е в Слатинска община „Има училище, църква и манастир. Нуждае се от общинска и училищна сграда и водоснабдяване“.
1933 г. – Слатина е включена към Рилския водопровод.
1934 г. – Към Слатинската община се присъединява с. Дървеница.
1938 г. – Село Слатина става част от Голяма София. Населението заедно с нововъзникнали квартали между селото и града е около 10 000 души.
1938 г. – Кметският представител Владимир Димитров отправя към Общинския съвет молба за кредит, който е одобрен. Финансовите средства ще се използват за: пристрояване на една стая към училището в Слатина (40 000 лв.), помощ за читалищата в Слатина и Дървеница (4000 лв.), за адвокатски разходи (20 000 лв.), за детски дневен център (15 000 лв.), помощ за бедни деца (5000 лв.), за ежегодния събор на Св. Дух (1000 лв.)
1938 г. – Преустроена е пожарната станция за 30 000 лв.
1938 г. – Разширява се гробището.
1938 г. – Доставени са въглища от Общината за отопление на читалището и училището в Слатина.
1938 г. – Общината отпуска допълнителни средства за закупуване на строителни материали за довършване на общинската постройка в Дървеница.
1939 г. – Започва строежът на църквата „Св. Троица“ върху стари основи, вероятно от III в. сл. Хр. Храмът е завършен през 1945 г. с доброволни дарения. Иконостасът е дело на дърворезбаря Петър Кушлев.
1939 – 1941 г. – В изпълнение на тригодишния план за благоустройство: прокарва се шосето, което свързва Слатина със София (дн. Ул. Николай Коперник).
1942 г. – За училищата в Слатина и Дървеница са отпуснати 25 000 лв. за ремонти.
1942 г. – Общинският детски дом в кв. Царица Йоана преминава на издръжка от Общината.
1942 г. – Комитетът за построяване паметници на загиналите през войните получава кредит и 10 000 лв.
1942 – 1944 г. – По тригодишния план за благоустройство е поставена настилка на шосето от София за Слатина.
1944 г.- През януари и март над полето на Слатина са хвърлени запалителни бомби. Изгарят реколтата и няколко къщи.
1944 – 1947 г. – Продължава работата по оформяне на улиците и шосетата, които свързват Слатина и Дървеница със София, поставят се бордюри на тротоарите. Укрепват се и изграждат нови малки мостове над Слатинската река, а също и отводнителни канали.
1949 г. в Слатина е довършен Културния дом читалище „СВЕТЛИНА“ и е направен ремонт на общинския.
Отпуснати са 315 000 лв. за ремонт на училището в Слатина. В културния дом читалище „Светлина“ в Слатина е поставена отоплителна инсталация.
В Слатина започва изграждането на Здравен дом и Комбинат (фурна, баня и пералня).
1946 г. – Слатина наброява 12 434 жители.
1948 г. – Слатина преминава към V районен съвет.
1961 г. – През 1961 Слатина вече е квартал на София. Квартал „Царица Йоана“, прилежащ към община Слатина се презастроява като кв. Изток.
