Национален клуб  „Гунди” стана на 7 години

Седем години е възрастта, когато детето вече ходи на училище… Седем години за един клуб също е хубава възраст, повод  за празник  за учредителите и членовете му, още повече, че на доста места в страната вече има и градски  клубове, носещи същото име. За да отбележат тази годишнина, ръководството на Национален клуб „Гунди”, заедно с Народно читалище „Паисий Хилендарски” организираха за членовете и симпатизантите си екскурзия, поклонение до лобното място на Георги Аспарухов-Гунди и на другия знаменит футболист за времето си, Димитър Котков. 
Събота, 13-и октомври 2012 г. – това бе денят за поклонението. И природата подкрепи тази инициатива, защото денят се оказа необичайно приятен и мек за есента, макар и с леко преваляване. Но нито прекалено топъл, нито студен ден, за да може участниците да изпълнят програмата си, да изразят преклонението си пред паметта на патрона  на клуба, както гласи и мотото му: „Той е жив, защото го помним!” Слънцето  се усмихна, когато застанахме на пред голямата  морена с паметна плоча (на Витиня, в близост до магистралата), а после – и на лобното място на двамата незабравими футболисти, озарили футболния небосклон с изявите си и останали там да светят завинаги, като стимул и мярка за следващите поколения спортисти. 
След този ритуал програмата за деня продължи с посещение на Ботевград. Има какво да види гостът на този град, скътан в полите на Балкана: чудесно оформения център и часовниковата кула, строена през далечния 13 век, са едни от забележителностите, а  Историческият музей, открит едва преди година, буди възхищение и може би дори мъничко завист, заради прекрасната сграда и чудесната експозиция, от която човек отнася уважение към миналото ни и неговите герои. След кратката разходка – посещение на Врачешкия манастир „Св. четиридесет мъченици”, за да го  разгледаме, да запалим по една свещичка. Отслужи се и литургия в памет на Гунди и по повод годишнината от основаването на Националния клуб с неговото име… А после – кратък отдих, обяд под дърветата, на широките маси сред уютния манастирски двор, огрян от цветята, отглеждани с любов от сестрите-монахини и озарени от ласкавите лъчи на есенното слънце.
Колко може да види човек за един ден, мисля си, когато потегляме с групата за Правешкия манастир  „Св. Теодор Тирон”. И там – разходка, а също така увлектелен разказ на отец Йоан за историята на храма и околностите. Да помним, че човек живее и се храни не само с едничкия хляб. Духът ни е нужен, понякога дори повече от хляба!

Мария Галишка-Владимирова

Национален клуб „Гунди” стана на 7 години

Архив | 0 коментара