НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „СВЕТЛИНА-1921 г.“, СОФИЯ
СО – РАЙОН „СЛАТИНА“, УЛ. „ГЕО МИЛЕВ“ № 136
e-mail: thitaliste_svetlina1921@abv.bg
www.svetlina1921.eu  с онлайн каталог на библиотеката на читалището
Председател на НЧ “Светлина-1921”

АНГЕЛ ПЕТРОВ АНГЕЛОВ
GSM: 0888439256
Секретар

ГЮРГЯ ГЕОРГИЕВА СТОЕВА
GSM: 0884514178 , сл. тел.: 02/8734875
e-mail: jurcheto05@abv.bg

Библиотекар
ПЕТРУНА ЦАНКОВА МАРИНОВА
GSM: 0894635332, сл. тел.: 02/8734291
 e–mail: polimarinovabn@yahoo.com

През 1921 г. в една от стаите на старото общинско управление (кметството на село Слатина) се провежда учредително събрание, на което присъстват десетки младежи. Така се поставя началото на културно огнище, което по-късно се оформя и израства като важно културно-просветно средище в „Слатина“ и до днес. Събранието избира ръководство на читалището – председател Стоян Грозданов и членове Гъле Донев Караджов и Иван Миховски. Единодушно събранието решава читалището да носи името „Светлина“. С парите, събрани от населението, ръководството закупува един шкаф за книги, една маса и няколко стола. Читалището се посещава предимно от по-будните младежи и по-малко от възрастните селяни. Голяма е била радостта на населението, че има читалище. Библиотеката е разполагала с малък брой книги – едва 150, събрани от населението и малък брой закупени със средства, постъпили като дарение от селяните. Недостатъчна е била и културно-просветната дейност на читалището. Изнасяли се само вечеринки в една от стаите на тогавашното училище – като пиесата „Пижо и Пендо“, в която са участвали младежи от селото.
През 1947 г. започва стоежът на нова сграда на днешното читалище, за което са отпуснати 500 хиляди лева чрез КНИК (по тогавашният курс на лева). Най-активни слатинци за построяването на читалището са: Младен Колев, Стефан Янков Караджов и Велик Георгиев. Сградата е завършена през 1949 година.
Новата сграда на читалището дава възможност за разширяване и обогатяване на културния живот на жителите от квартал „Слатина“. Провеждат се сказки, възобновява се театралната дейност. Изнесени са пиесите: „Вражалец“, „Хъшове“, „От много ум“, „Делба“, „Обесването на Левски“, „Службогонци“, „Боряна“ и др. като са идвали на вечеринките и жители от съседните квартали на Слатина: „Хр. Смирненски“, „Хр. Ботев“ и част от „Гео Милев“. Основава се певческа група и танцов състав. Жителите на Слатина чувстват читалището като свое огнище на просвета и всяка вечер салона на читалището и читалнята на библиотеката са били препълнени от младежи, жадни за просвета.
Народно читалище „Светлина-1921“ е едно от най-дейните читалища в район „Слатина” с интересен архитектурен стил, собствен салон и ремонтиран външен вид. Днес НЧ „Светлина-1921“ се посещава от жители на район „Слатина“ от всякаква възраст (от четири- до седемдесетгодишни), от понеделник до неделя, които участват в различните школи и състави, открити към читалището, като: музикална школа по китара и пиано, школи за изучаване на чужди езици, по изобразително изкуство, ансамбъл „Фолклорика“ за български народни танци и обичаи и групи за народно пеене за деца и възрастни, както и групи за изучаване на български народни танци за възрастни. Център за изкуство „Зорница“ за обучение на вокални изпълнители на детска, поп- и рок- музика, на възраст от 4 до 19 години. Много от децата на Център за изкуство “Зорница” са членове на клуба на “Успелите деца на България”, имат десетки индивидуални награди от международни и национални фестивали и конкурси.
Библиотеката на читалището е основана през 1921 година. Фондът на библиотеката е от дарения и е наброявал 150 книги. Първата инвентарна книга е започната през 1956 година, а първата отпусната щатна бройка за библиотекар е през 1960 година. Днес фондът на библиотеката е 15 280 книги, електронно представени чрез библиотечно-информационна система LIBIS на сайта на читалището за онлайн потребителите. Библиотеката е единствена с електронен каталог от библиотеките на читалищата в района. Чрез сайта на читалището в раздел „Каталог“ има връзка с книгите на всички университетски библиотеки и библиотеката на БАН чрез НАБИС.

Школа по народни танци и песни „Фолклорика“
Художествени ръководители Евелина Павлова, Георги Павлов и Мариана Зафирова.
Школата по народни танци и песни „Фолклорика“ е създадена през март 2006 г. от Евелина Павлова. Целта на школата е да съхрани и популяризира фолклорните ни танци и песни чрез качествено обучение на хора от различни възрасти.
В школата се предлагат както групови, така и индивидуални занимания. В зависимост от нивото на овладяване на преподавания материал, танцьорите в школата за любители имат възможност да посещават репетиции в 7 различни нива: от 0-во до 6-то ниво. 
В детска танцова школа „Фолклорика” се обучават и подготвят бъдещите танцьори на ансамбъл „Фолклорика.
От октомври 2008 г. в школа „Фолклорика” се организират и уроци по народно пеене за всички любители на песенния ни фолклор, с художествен ръководител Даниела Стоичкова.

Център за изкуство „Зорница“
Вокален педагог и художествен ръководител на групите е Галина Иванова.
Обученията по солфеж и пиано води Илко Димитров.
Център за изкуство “Зорница” е създаден през 1991 г. от Галина Иванова, която е автор  на голяма част от песните, изпълнявани от възпитаниците на центъра.
В него се обучават  вокални изпълнители на детска, поп- и рок- музика, на възраст от 4 до 19 години.
Обученията са както индивидуални, така и групови.
Репетициите се провеждат по възрастови групи, като функциониращите вокални колективи са: 

• Детска вокална група „Невероятните хлапета“ от 4 до 7 години; 
• Детска вокална група „Зорница“ от 8 до 10 години; 
• „Сияние“ – от 10 до 14 години; 
• „Вива“ – 15-19 години.

Школа по китара
Ръководител Бойко Иванов Бочев.
Бойко Бочев преподава в читалище „Светлина-1921“  от 2010 г. Децата изучават различни жанрове: класическа китара, латино, джаз, рок и фолк.  
Студиото разполага с класическа и електрическа китари, микрофони и усилватели.

Школа по пиано
Ръководител Ирена Ангелова.

Школа по изобразително изкуство
Ръководител Мариана Русинова.

Библиотеката при НЧ „Светлина-1921“
При основаването на читалището през 1921 г. фондът на библиотеката е от дарения.  Наброявал 150  книги.
През 1950 г. фонда нараства на 1000 книги.
Първата инвентарна книга е започната през 1956 година.

Фонд на библиотеката:
През 1960 г. фондът е 3000 книги;
През 1970 г. е 12 000 тома;
През 2016 г. – 15 161 книги;
През 2017 г. – 15 095 книги;
През 2018 г. – 15 200 книги.

Закупени нови книги със средства на читалището:
За 2016 г. – 74 книги, на стойност 299,65 лв.
За 2017 г. – 49 книги, на стойност 242,03 лв.
За 2018 г. –  39 книги, на стойност 436,55 лв.
Обща площ на библиотеката – 220 кв.м

Онлайн (електронен) каталог на всички книги в библиотеката е на сайта на  читалището.

Дарители на книги за 2019 година:

• Пенка и Елена Станоеви
• Валентин Найденов
• Светолик Милчич

Дарители на книги за 2018 година:

• ПП ГЕРБ
• Роза и Благой Харизанови
• Калина, Иво и Станой Станоеви

Дарители на книги за 2017 година:

• Емануил Георгиев
• Веска Миланова Иванова
• Борис Рогозански
• Росица Асенова

Дарители на книги за 2016 година:

• Виктория Николова
• Петър Цеков
• Бойко Бочев 
• Русиана Миланова

СТАРИ  СЛАТИНСКИ  РОДОВЕ

Преди Освобождението „Слатина“ е наброявала 63 български къщи. Кмет е бил Пенко Китов.
След Освобождението през 1880 г. в „Слатин“ е имало 84 къщи.
При присъединяването към столицата на 13 април 1938 г. – 10 000 са били жителите на слатинската община. Кмет е бил Владимир Димитров. Днес жителите на квартал „Слатина“ са близо 70 000.
Някои слатински родове носят имената на своите основатели.
Други са кръстени на това, с което са се занимавали, трети имат прякори, които използват и като обозначение на целия род.
БАЛДЖИЙТЕ, БАЗОВИТЕ – ЕДИН РОД „Балчи“ от турски е пчелен мед. Балджийските имали кошери с пчели и произвеждали мед. Били 5-ма братя – Геле, Тодор, Ристо, Лазо и Митко и 4 сестри.
БОНДОВИТЕ, ВОЙНИЧКИТЕ – ЕДИН РОД.
БУДИНАЦИТЕ.
ВИТКОВИТЕ.
ГАНГАРСКИТЕ – „Ганга“ на турски е барабанче – вероятно някои от рода е бил глашатай.
ГЕШЕВИ.
ГЪЛЪБОВИТЕ.
ДЖЕЛЕПЕТЕ, ПАНЧОВИ, ТОПКОВИ, ЛАСКОВИ – ЕДИН РОД. По време на Руско-турската война Йованчо Джелепски обичал да казва често на своите съселяни от „Слатина“ на турски „Дур, баръш гелди – трай, мир иде“ и оттук произлиза прякорът „барашък“, а неговите потомци да ги наричат „ БАРЪШИЦИТЕ“
ИЛТАНОВИТЕ, БИБИШЕТЕ, МИТАКОВИТЕ – ЕДИН РОД.
ИЛЧОВИТЕ.
ЙОНКОВИТЕ, ДЖОНЕВИТЕ – ЕДИН РОД.
ЙОШЕВИТЕ, КОЛЕВИТЕ – ЕДИН РОД.
КАРАДЖОВИТЕ – „кара“ от турски означава мургав, черничък. Отглеждали овце.
КЕЛЕШЕТЕ – ПЕТЪР КРЪСТЕВ, МАРГАРИТА ДОЙЧИНОВА, ПЕТЪР ДОЙЧИНОВ – ЕДИН РОД. „Келеш“ – от турски е хубав, представителен.
КАРАДАЦИТЕ.
МАДЖАРСКИ (МАДЖАРЕТЕ) – СТОИЛ И ЦВЕТА МАДЖАРСКИ – ЦОЛО, НЕДКА, КУНКА ВУТОВИ – ЕДИН РОД.
НИКОЛА ВЕЛИНОВ ДИМИТРОВ – общественик и бивш търговски представител на България, дарител, ЛЮБА СТОИЛКОВА съпруга на Никола Велинов – ОТ РОДА МАДЖАРСКИ.
МИОВИТЕ.
МИЯЛКОВИТЕ.
МИХАЙЛОВИТЕ – БЛАГОЙ, РОСИЦА.
ПЕНКОВИТЕ.
ПЕРЧЕКЛИИТЕ, МИЛЕНОВИТЕ, ПЕТНЬОВИТЕ – ЕДИН РОД. Основател на ПЕТНЬОВИТЕ е Петър, който е бил терзия. Дошъл е от село Пасарел.
СТАМБОЛИЙТЕ.
СТОЙКОВИТЕ.
СТОЯНОВИТЕ.
ТАШОЧКИТЕ, КАЗАЦИТЕ, ВАЧОВИТЕ, АДЖИЙСКИТЕ – ЕДИН РОД.
ТОТОВИТЕ, БЕЛЕВИТЕ – ЕДИН РОД.
ТОШЕВИТЕ, БОЖИКОВИТЕ – ЕДИН РОД.
ХАРИЗАНОВИ.
ЦИГАНЧАРЕТЕ.
ШЕНГОВИТЕ (ДУДОВИТЕ) – ЕДИН РОД.
ШИКОВИТЕ, СТОИЛОВИТЕ – ЕДИН РОД. Наименованието на фамилията произлиза от турската дума “ашик“ – певец. Още преди освобождението от този род имало добри черковни певци, като братовчедите Никола и Панчо Шикови.
ШИНДАРЕТЕ.

12►

Информация за читалища “СВЕТЛИНА 1921”